Сбогуване*Veda (2010) - ASKIM-ОНЛАЙН
Quicklists
This content requires JavaScript and Macromedia Flash Player 7 or higher. Get Flash

Сбогуване*Veda (2010)

ADMIN

5 K Видяно

  1. За да ви се зарежда видеото БЪДЕТЕ СИГУРНИ че кликвате тази икона като се опитвате да пуснете видеото с вашата мишка
  2. Ще ви се показва в плеъра на различни места след  като я видите било то в  ляв, десен, горен, долен, ъгъл  върху нея трябва да натиснете
  3. Ако се опитвате да гледате видео,  натискайки на друго място ОСВЕН на тази икона, ще стане следното: иконката ще си сменя мястото всеки път като го прави по следният начин изкача реклама и тя си сменя мястото на което е била! И така никога няма да се зареди видеото ви! Когато е кликнато на друго място  ще се зареди реклама нормално след това иконката си сменя мястото, по този начин всяко ваше натискане ще отваря реклама
    "никога няма да ви тръгне видеото защото когато системата е изредила всичките реклами, вместо да ви се зареди видеото  рекламите които вече са ви били показвани започват да се показват отначало!"
  • Ако кликвате точно върху иконката показана по горе тогава видеото ще ви се зареди след като всички реклами са ви били показани!

Филмът за основателя на турската република Мустафа Кемал Ататюрк "Сбогуване" е работа на известния турски интелектуалец Зюлфю Ливанели - музикант, писател, журналист и режисьор. За разлика от други биографични ленти, тук Ататюрк е показан в традиционния образ на лидер и държавник. Повествованието се води от адютанта на Ататюрк Салих Бозок, който е бил най-близо до него през целия му живот и дори се самоубива след кончината на лидера си през 1938 година. Мустафа Кемал е представен в четири периода от живота му като затова са използвани четирима различни актьори. В зрелия му период ролята се изпълнява един от най-известните турски актьори Синан Тузджу. Съпругата на Тузджу, актрисата Долунай Сойсерт, е в ролята на майката на Мустафа Кемал - Зюбейде ханъм, която има силно влияние в живота на сина си. Според Ливанели целта на филма не е само да разкаже на турците за създателя на републиката, но и да го представи пред света. В разказа присъства една по-рядко споменавана интимна връзка на Ататюрк с Фикрийе, далечна негова роднина, която се самоубива след сватбата му с Латифе Ханъм. Ролята на Фикрийе в живота на Ататюрк е обект на спорове и хипотези. Според едни Фикрийе не е сложила сама край на живота си, а е била убита по негова заповед. Според други Ататюрк я е изпратил в чужбина преди да се ожени. И до днес не е ясно как е загинала Фикрийе, нито къде е гробът й. Що се отнася до Ататюрк, връзката му с българката Мити Ковачева е много по-известна. Мустафа Кемал се запознава с нея в София, където през 1913-1914 година е военен аташе. Между двамата пламва любов, но баща й генерал Стефан Ковачев отказва да даде съгласие за брак. Мити Ковачева не присъства в този филм, но затова пък Ливанели използва образите на Фикрийе и на съпругата на Ататюрк Латифе, за да съпостави двете големи течения в живота на тогавашна Турция - от една страна стремежът към модернизиране на страната и от друга - верността към традициите. Това обществено-политическо положение по много елегантен начин е проектирано и в личния живот на Ататюрк чрез Фикрийе, образът на Изтока и на миналото, и чрез Латифе, олицетворение на Запада и на едно бъдеще на Турция, към което самият Ататюрк се стреми. Във филма Мустафа Кемал клони ту към едната, ту към другата, така и не прави окончателен и недвусмислен избор, а в края на живота си прогонва съпругата си Латифе, чиято еманципираност и модерност му идват в повече, отколкото може да понесе. По този начин Ливанели поставя още един дискретен паралел със съвременна Турция, в която все още се борят тези две тенденции. Не напразно лентата завършва с констатацията: "Републиката, основана от Мустафа Кемал Ататюрк", днес е на 87 години". 87 години по-късно стремежите на Мустафа Кемал, проектирани и в личната му съдба, все още са актуални. Лентата на Ливанели радва с прекрасното операторско майсторство и с музиката. Във филма са вплетени някои от любимите народни песни на турския лидер. От историческа гледна точка той дава малко информация и за Балканското преселение през 1912 година, както и за войните, в които е участвал и които е водил

Моля изберете плейлист име от следните

Докладване на клипа

Моля, изберете категорията, която най-точно отразява вашата загриженост за видеото, така че да можем да го прегледаме и да определим дали е в нарушение на Правилата на общността или не е подходящо за всички зрители. Злоупотребата с тази функция също е нарушение на Насоките на Общността, така че не го правете.

0 Коментари

Този сайт използва бисквитки за да подобри предлаганите услуги.

Ние разполагаме с Вашият имейл, който представлява Ваши лични данни(само ако се регистрирате). За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ако натиснете бутона Приемам, ще дадете съгласието си да пазим вашите данни спрямо Политиката за лични данни и авторско съдържание и Условията за ползване.

Натискайки Червеният Бутон "Не се съгласявам" тогава GDPR известието ще се показва на всяко презареждане на страницата!